По време на неотдавнашно изслушване в Европейския парламент относно работата на новия орган на ЕС за борба с изпирането на пари (AMLA) възникна размяна на мнения след въпрос относно прилагането на критериите за държави с висок риск. Когато евродепутатката Rada Laykova поиска разяснение от поканения експерт на AMLA, председателят се намеси и попречи на отговора на въпроса. Въпросът се отнасяше до предложеното включване на Русия в списъка на ЕС на държавите с висок риск по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и до това дали подобни оценки се прилагат и в други случаи.
Rada Laykova, член на Европейския парламент, направи следното изявление:
“Това, което се случи на това изслушване, говори много. Аз зададох ясен и напълно легитимен въпрос към експерта по AMLA: ако Европейският съюз използва обективни критерии, когато решава дали Русия трябва да бъде добавена към списъка с висок риск, защо Украйна не е обект на същия преглед? Изслушването беше фокусирано върху рисковете от финансиране на тероризъм, корупция и изпиране на пари, а аз посочих няколко конкретни и релевантни фактора — включително прекъсването на газовите потоци през Украйна, което засегна държави-членки като Словакия и Унгария, инцидент, сравним със случаи, описани по-рано като ‘икономически тероризъм’ в контекста на „Северен поток“. Посочих също така добре документираните опасения относно корупцията, нередовните финансови потоци и проблемите с управлението в Украйна, които все повече се признават дори в медиите от мейнстрийма.
Тези точки логично налагат оценка в същата рамка, прилагана спрямо Русия. Въпреки това Украйна изобщо не се разглежда. Вместо да се обърне внимание на този съществен въпрос, председателят се намеси, за да попречи на отговора, като направи само една неясна забележка относно корупцията като цяло. Отказът да се обсъди въпроса говори сам за себе си. Председателят ясно осъзна, че въпросът поставя представителката на AMLA в положение, в което тя не може да отговори — затова въпросът просто беше прекъснат.
Неофициалното послание е ясно: не ви е позволено да задавате въпроси за Украйна. Това се представя като ‘демокрация в действие’, но легитимните и неудобни въпроси на опозицията се игнорират, без дори да се прави символичен опит за отговор. Мотивът е също толкова ясен. ЕС се стреми да възпрепятства търговските отношения с Русия, като същевременно избягва каквито и да било ограничения спрямо Украйна, въпреки че Украйна отговаря на всички критерии за включване в списъка на държавите с висок риск. Тези решения се определят от политически последствия, а не от обективни критерии. ЕС няма интерес да застраши каналите за пране на пари, действащи чрез така наречения ‘украински финансов център’, но е напълно готов да възпрепятства сделките на европейските компании с Русия.’
