“На пръв поглед споразумението за центрове за връщане в трети държави може да изглежда като удовлетворяване на отдавнашно искане. В действителност проектът за регламент за връщането оставя тези центрове изцяло по избор, изрично изключва непълнолетните и техните семейства, а предложеният механизъм за наблюдение, както се очаква, вероятно ще се превърне в играчка за политическа инструментализация от страна на леви неправителствени организации. Още повече, все още няма никакви признаци за създаване на центрове за обработка извън Европа.“.
Списъкът на ЕС със „сигурни страни на произход“ също разкрива очевидни пропуски и пренебрегва променящите се геополитически реалности, което означава, че държавите, от които произхождат търсещите убежище и престъпността, като Сирия или Афганистан, остават напълно незасегнати от предложените ускорени процедури. Споразумението за така наречения „солидарен фонд“ също трябва да бъде отхвърлено: всъщност то не е нищо друго освен принудително преразпределение на нелегални имигранти и явно подкопаване на националния суверенитет.
Истинска промяна в курса на миграционната политика не се очертава никъде. Вместо това все по-разтревожената общественост се успокоява с гръмко звучащи заглавия в медиите – политически спектакъл за сметка на обикновените граждани.”
