“Европейският съюз е световен шампион по поставянето на амбициозни цели, но редовно се проваля, когато става въпрос за тяхното постигане в реалния свят. Докато преходът към алтернативни горива в авиацията поне отбелязва постепенен напредък, ситуацията в корабоплаването остава напълно нерешена. Просто е нереалистично да се опитваме да преобразуваме високоспециализирани корабни двигатели, за да работят със смеси от растителни масла. Няколко емблематични пилотни проекта на големи корпорации може и да изглеждат впечатляващи, но те не представляват основа за жизнеспособен модел за цялата индустрия. В същото време Комисията призовава за инвестиции в размер на стотици милиарди – но кой инвеститор ще поеме дългосрочен ангажимент, когато Брюксел постоянно променя приоритетите си и не предлага сигурност при планирането?“
Ако сега самият Европейски парламент обсъжда отстъпление от плана за постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене, това изпраща катастрофално послание към индустрията и инвеститорите: никой не може да разчита, че политическите изисквания ще останат в сила повече от няколко месеца. Докато Международната морска организация (ИМО) не последва този пример и голяма част от военното оборудване съвсем основателно продължава да работи с дизел и тежко гориво, инвестиционният план на ЕС STIP ще остане малко повече от празни надежди. Всеки, който искрено иска да подкрепи сектора, трябва най-накрая да се изправи пред реалността и да създаде ясни, надеждни рамкови условия, вместо да гони зелени илюзии.”
