В основата му стоят планове за “Европейски център за демократична устойчивост”, общоевропейска мрежа за проверка на факти, както и щедра подкрепа за така наречените “надеждни медии” и “европейска мрежа от влиятелни лица”.
Christine Anderson, член на Европейския парламент от групата на ESN, коментира:
“Нещо подобно няма място в една свободна демокрация. Не е нищо ново, че ЕС се придържа към – и разширява – обширна система от субсидии за НПО и организации на гражданското общество, които се присъединяват към официалната програма на ЕС, което ги прави пряко финансово зависими от Комисията.
Десетките скандали, свързани с незаконното финансиране на НПО, явно не са попречили на ЕС да използва гражданското общество за собствените си цели. НПО се превръщат в ГОНПО – НПО, организирани от правителството, както в Китай.
Всички тези мерки са насочени към политизиране на така нареченото гражданско общество. Когато държавата плаща на онези, които решават какво е истината, това не е демокрация; това е манипулирано обществено мнение.
Брюксел говори за ‘защита на демокрацията’ – но всъщност има предвид защита на себе си от демократичното разнообразие на мненията. Всеки, който се опитва да упражнява политически контрол върху медиите, платформите и влиятелните лица, разрушава самите основи, които твърди, че защитава.
С тази програма Комисията се утвърждава като върховен арбитър на истината в Европа – от проверка на фактите и наблюдение на избори до насърчаване на ‘правилно’ съдържание.
Това е идеологическо самоупълномощаване – европейско министерство на истината в името на устойчивостта. Но демокрацията не се нуждае от защитни стени; тя се нуждае от свобода и оживен дебат. Който и да се опитва да предпази демокрацията от народа, всъщност я разрушава.”
