До 2013 г. Европейският съюз сключваше т.нар. споразумения за партньорство в областта на рибарството за риболов във водите на трети държави, главно в Африка. През 2013 г. тези споразумения бяха преименувани на “Споразумения за партньорство за устойчиво рибарство” (SFPA). Тези SFPA се фокусираха върху устойчивостта, събирането на научни данни и “управлението”, като замениха предишните споразумения, основани на достъп. Поради условията, свързани с тези споразумения, все по-голям брой преговори — и съответно самите споразумения — бяха отложени. Siegbert Droese, член на Европейския парламент от AfD в Комисията по рибарство (PECH), заяви:
“Все повече и повече споразумения за устойчиво риболовство (SFPA) стават неактивни, защото преговорите между ЕС и неговите партньорски държави са в застой. В момента девет SFPA са в режим на изчакване. Причината: партньорските държави на ЕС вече не са длъжни да приемат това, което ЕС предлага. Те могат да издават лицензи на азиатски флоти или да разширяват собствените си капацитети. И как ЕС отговори на това предизвикателство? С планове за уж подобрени споразумения за устойчиво риболовство, които включват още по-строги екологични разпоредби, още повече бюрократични изисквания и още по-голям акцент върху така наречената глобална океанска дипломация. Просто си спомнете пилотните проекти за интегриране на равенството между половете в риболовния сектор в Гамбия, например. Напълно логично е, че много страни предпочитат по-прякия подход, възприет от Китай. Търговските споразумения на Китай се сключват бързо, са по-малко сложни и предлагат по-високо възнаграждение за ресурсите. Време е ЕС да замени арогантния си режим на ”колониализъм на ценностите“ със справедливи търговски споразумения!“
