Конференцията за Судан в Берлин на 15 април събра представители на правителства, международни организации и НПО, за да се осигури нова хуманитарна помощ за разкъсваната от гражданска война страна. Трябваше да бъде покрит дефицит в финансирането от 2,2 милиарда евро; германското правителство сега възлага лъвския дял от обещаните средства на германските данъкоплатци: външният министър Йохан Вадефул обеща 212 милиона евро на срещата на върха. Marc Jongen, член на Европейския парламент и говорител по въпросите на политиката за развитие на делегацията на AfD, заяви:
“С 29,1 млрд. евро през 2025 г. Германия вече се превърна в най-големия донор на помощ за развитие в света — след драстичните съкращения в програмата USAID на САЩ. От 522 млн. евро, които Европейската комисия и държавите-членки вече са обещали за Судан през 2025 г., Германия поема основната тежест. Тези плащания се извършват предимно чрез инструмента NDICI, чийто общ обем за периода 2021–2027 г. възлиза на близо 79 млрд. евро – без достатъчен демократичен контрол и измерими критерии за успех. Остава напълно неясно колко от обещаните суми действително достигат до местното население за задоволяване на основните нужди и колко се вливат в джобовете на корумпирани НПО и военни лидери. Европейската сметна палата многократно е критикувала липсата на прозрачност в помощта за развитие на ЕС, по-специално ролята на НПО, но все още не са въведени надеждни механизми за контрол или по-строги критерии за разпределение.
На фона на икономическата криза и загубата на стотици хиляди работни места в резултат на деиндустриализацията в Германия, такова прехвърляне на милиарди в чужбина е напълно безотговорно. Германското правителство не трябва да продължава да действа като касиер на света. Вместо това всяко по-нататъшно участие на Германия и ЕС в политиката за развитие трябва да бъде обвързано със строги условия: ефективна защита на границите, последователни действия срещу трафика на хора и ислямисткия тероризъм, както и функциониращи споразумения за реадмисия на мигранти — с незабавно спиране на всички плащания, ако реадмисията на мигранти бъде отказана. През последните години незаконното влизане в Европа, особено от Судан, е нараснало рязко.
На ниво ЕС сега трябва да има пълна прозрачност, мерки за борба с корупцията и радикални съкращения на всички разходи за развитие, които не носят ясни ползи — по примера на DOGE в Съединените щати. Европейските икономически и сигурностни интереси, както и борбата срещу нелегалната миграция, трябва да бъдат поставени в центъра на политиката за развитие на ЕС. Германското правителство трябва да поеме водеща роля на национално ниво, вместо да продължава да излива милиарди от парите на данъкоплатците в нещо, което на практика е бездънна яма в Глобалния Юг.’
