Наскоро проведено проучване разгледа ефектите от тази политика и установи, че най-важният сектор – рибарството – е единственият, който не отбелязва растеж. Докато туризмът съставлява най-големия дял от океанската икономика на ЕС, а вятърната енергия бележи най-бърз растеж, аквакултурите са в застой, а рибарството е в упадък. В конкуренцията за морското пространство вятърните паркове очевидно имат най-висок приоритет за ЕС, като все повече изместват и без това изпитващата затруднения европейска риболовна индустрия.
Не е споменат и стратегическият проблем с изнасянето на нашето рибно производство в трети държави, особено в Китай – нарастваща тенденция, която заплашва европейската продоволствена сигурност.
Според евродепутата от групата на ESN и член на Комисията по рибарство (PECH) Siegbert Droese “и двете заплахи – както за енергийната сигурност на ЕС, така и за неговото продоволствено снабдяване – подчертават липсата на стратегическо мислене в политиката на ЕС. От години бюрократите в ЕС поставят целите за климатична неутралност над сигурността и благоденствието на европейските граждани.”
