“След падането на Асад Брюксел и Берлин ликуваха: на новия владетел в Дамаск, бившия терорист от „Ал Кайда“ ал-Шараа, беше оказано почестно посрещане и бяха обещани милиарди в помощ. Тази радост беше преждевременна.
Религиозните малцинства, които все още се ползваха с защита при Асад, днес в Сирия са обект на систематично преследване – християни, алавити, друзи и шиити. Това е неприемливо.
Брюксел и Берлин трябва сега да окажат масивен натиск върху Дамаск. Целта трябва да бъде: първо, ефективната защита на всички религиозни малцинства. Второ, завръщането на милиони сунитски сирийци от Европа. Мнозина от тях празнуваха падането на Асад – сега те трябва да помогнат за възстановяването на страната си.
Нито един цент от парите на германските данъкоплатци не трябва да постъпва в Сирия, докато тези две условия не бъдат изпълнени.’
