“Дори и най-добрата система за депортиране остава неефективна, ако все повече нелегални мигранти продължават да нахлуват в Европа без край. Поради това последователната защита на външните граници на ЕС е незаменима първа стъпка за устойчиво овладяване на миграционната катастрофа. В същото време при създаването на центрове за депортиране в трети държави в никакъв случай не трябва да се пренебрегва създаването на центрове за обработка на молбите, така че потенциалните нелегални мигранти да преминат цялата процедура след подаване на молба за убежище извън ЕС. За да се предотврати пренаселеността на центровете, трябва също така значително да се ускори разширяването на ускорените процедури директно на външните граници на ЕС.“.
Въпреки това логистичните препятствия, свързани с центровете за връщане в страни като Уганда, не трябва да се подценяват. Трудно е да си представим, че Комисията планира сериозна депортационна офанзива, ако първо хората трябва да бъдат превозени със самолет на разстояние от около 7 000 километра, само за да чакат там връщането си в страните си на произход. Страните в непосредствена близост до външните граници на ЕС биха били много по-подходящи, а една отговорна Комисия отдавна би наложила необходимите споразумения за това, ако се наложи – чрез заплаха за спиране на помощта за развитие и други мерки за подкрепа.”
